Промени в условията на дъното на езерцето през етапите на аквакултурата

Промени в условията на дъното на езерцето през етапите на аквакултурата

Добре известно е, че контролът на качеството на водата е от решаващо значение в аквакултурите и качеството на водата е тясно свързано със състоянието на дъното на езерото. Доброто качество на дъното на езерото улеснява развитието на аквакултурата. Тази статия ще се съсредоточи върху промените в условията на дъното на езерото на различни етапи от процеса на аквакултура и съответните мерки.

По време на процеса на аквакултура дъното на езерото обикновено претърпява четири промени: организиране, редукция, токсикификация и подкисляване.

Ранен етап на аквакултурата — Организация

В ранните етапи на аквакултурата, с увеличаване на храненето, натрупването на остатъци, остатъчен фураж и изпражнения на дъното на езерото води до постепенно натрупване на органична материя, процес, известен като организация. На този етап нивата на кислород са относително достатъчни. Основната цел е да се разградят утайките и изпражненията на дъното на езерото, превръщайки ги в неорганични соли и хранителни вещества, за да се насърчи растежа на водораслите и да се увеличи разтвореният кислород във водата. Микробните щамове могат да се използват за подпомагане на разграждането на утайките и изпражненията.

Среден етап на аквакултурата — намаляване

С напредването на аквакултурата, особено по време на пиковия период на хранене на водните животни, количеството храна продължава да се увеличава, което води до постепенно натрупване на органична материя в езерото, което надвишава капацитета за самопречистване на водния обект. Голямо количество органични отпадъци претърпяват анаеробно разлагане на дъното, което води до черна вода с неприятна миризма и навлизане във фазата на редукция, където водата постепенно се изчерпва с кислород. Например сулфатът се превръща в сероводород, а амонячният азот се превръща в нитрит. Резултатът от намаляването е значително изчерпване на кислорода на дъното на езерото, което води до хипоксия на езерото. На този етап се препоръчва използването на окислители за модификация на дъното, като калиев моноперсулфат и натриев перкарбонат. Тези окислители могат да окислят утайката от дъното на езерото, да намалят консумацията на кислород и да подобрят окислителния потенциал, за да премахнат проблемите с черния цвят и миризмата.

Късен среден етап на аквакултурата — токсикификация

В късния среден етап езерото генерира значително количество токсични вещества, включително сероводород, амонячен азот, нитрит и метан. Особено сероводородът и нитритите могат да причинят дихателни затруднения или дори задушаване при риби, скариди и раци. Следователно, когато нивата на нитритен и амонячен азот са повишени, е препоръчително да се използват детоксикиращи агенти за неутрализиране на тези токсични вещества.

Късен етап от аквакултурата — подкисляване

До късния етап на аквакултурата дъното на езерцето става киселинно поради анаеробната ферментация на големи количества органична материя, което води до понижено pH и повишена токсичност на сероводорода. На този етап може да се нанесе вар върху зоните с най-натрупана утайка, за да се неутрализира киселинността на дъното на езерото, да се повиши pH и да се намали токсичността на сероводорода.